Пъпна

Това е втората по честота херния след ингвиналната. Образува се в областта на пъпния пръстен. Също както и при другите хернии и тук има отвор на коремната стена през който в подкожието могат да излязат мастна тъкан или чревни бримки. Всеки може да получи пъпна херния и разпределението е почти еднакво при двата пола. 

Зоната на пъпа е предразположена към образуване на дефекти и това се обуславя от анатомията на коремната стена в тази област. Хлътването се дължи на липсата на мастна тъкан и срастването на кожата към пъпния пръстен. По време на ембрионалното развитие там преминават пъпните артерии и вена. След раждането те закърняват и прирастват плътно към пъпния пръстен и кожата. Тук липсва здрава подложка от съединителна тъкан. При състояния, свързани с повишаване на коремното налягане, тази зона се разширява и се оформя отвор, през който излиза коремно съдържимо. Пъпните хернии се появяват в самия пъпен пръстен, както малко над или под него. В началото представляват малки подутини, приличащи на грахово зърно. След нарастване на дефекта, ако не са лекувани приличат на топка за голф или тенис. 

Повечето пъпни хернии в детска възраст могат да се затворят спонтанно до 5-тата година, като шансът е много нисък за дефекти над 1,5 см. При жените по време на бременност пъпната херния е физиологична и в голяма част от случаите претърпява обратно развитие. Ако това не се случи до 3-6 месеца след раждането се налага оперативно лечение. 

Един от най-честите симптоми е болка в областта на пъпа. Подутината в пъпния пръстен се забелязва лесно и пациентите само поставят диагнозата. Нейния размер варира според съдържимото на херниалния сак. Ако не се оперира навреме, през отвора преминават чревни бримки, които прирастват към стените на сака и не могат да се върнат в корема. Това може да доведе до поява на белези на чревна непроходимост – гадене, повръщане и липса на дефекация.

Лечение

Херниалните дефекти не могат да се излекуват спонтанно, така че единственото лечение е хирургично. Могат да бъдет приложени както отворени, така и лапароскопски методи. Когато дефектите са малки, операцията може да се направи с малък разрез по контура на пъпа. Така белега е почти невидим. По време на операцията кожата в областта на пъпа се повдига от подлежащите тъкани, представя се отвора в коремната стена и през него се вкарва платно, което се разгъва под мускулите и се фиксира на няколко места. Кожата се възстановява с интрадермални шевове. При операциите с разрез могат да се използват специално разработени за това платна, което значително понижава вероятността от рецидив.

При лапароскопските операции се работи през три отвора на коремната стена  с размери 0,5-1 см. Те са разположени в  ляво на коремната стена и практически белезите от тях са трудно забележими. Работи се по задната повърхност на коремната стена и по този начин се избягва разрушаването на здрави тъкани за да достигнем до дефекта. Съдържимото на херниалния сак (мастна тъкан, чревни бримки) се изважда, отвора се зашива и се поставя платно. Платната за нтраабдоминална употреба са двуслойни. Еднния слой е от полипропилен или полиестер и тя се поставя към коремната стена – той осигурява здравина на корекцията. Този слой е покрит с колаген, който се позиционира към коремната кухина. Колагеновия слой не позволява да се образуват сраствания на коремни органи към платното. То се фиксира към коремната стена на 25-30 места със специално устройство – такер.