Рискови фактори

Като рискови се определят всички фактори, повишаващи вероятността за възникване на херния. Наличието на рискови фактори не означава, че със сигурност ще получите херния, но значително повишава риска. Най-честите рискови фактори са:
Генетични: Колкото повече изучаваме херниите, толкова повече се убеждаваме, че съществува генетична предразположеност към рзвитието на заболяването. Често се срещат при повече от един член на семейството. Жена във фамилията с херния е даже по-силен рисков фактор, отколкото мъж с подобен проблем. Каква генетичната връзка? Вероятно причината се крие в колагеновите влакна на мускулите и фасциите (плътните тъкани, покриващи мускулите). До момента е установено, че при пациенти с херния има повече от тип III колаген, който е по-незрял и по-слаб и по-малко от тип I колаген , който е по-зрял и по-силен . Също така , при тези пациенти колагеновата матрица не е добре организирана.

Пол: Мъжкия пол се засяга много по-често.

Раса: Няма данни расови и етнически различия да благоприятстват развитието на хернии.

Тегло: Всички херниолози сме единодушни, че наднорменото тегло увеличава риска за развитие на херния, въпреки, че липсват сравнителни проучвания, които да доказват тази теза. Все пак, редица публикации показват, че теглото е тясно свързано с възникването на постоперативни хернии след коремни операции, както и с рецидиви след корекции на херниални дефекти. В случай, че сте претърпели подобни операции е добре да поддържате тегло в оптимални граници за Вашия ръст, с БМИ не повече от 30 kg/m2. Калкулатор на БМИ можете да намерите на следния адрес:
…………….

Физическа активност: Добри новини! Всички физически упражнения имат протективен ефект по отношение на херниите. По какъв механизъм? Заздравявайки мускулите в средната част на тялото (правите, косите и напречните коремни мускули) Вие предпазвате отворите на коремната стена от преразтягане. Повишаването на интраабдоминалното налягане при повечето физически натоварвания е в безопаски граници, така че се чувствайте свободни да практикувате фитнес с леки тежести, колоездене, бягане, плуване, туристически разходки. Йога и аеробика са особено добри опции за заздравяване на коремните мускули. Ако Ви е поставена диагноза херния, НЕ СПИРАЙТЕ да спортувате – това ще влоши проблема, предизвиквайки отслабване на мускулите, напълняване и по този начин допълнително увеличаване на херниалния дефект. В ранния следоперативен период препоръчвам не повече от седмица пълна почивка. След отшумяване на дискомфорта, свързан с операцията съветвам пациентите да са физически активни – разходки, лек джогинг или плуване, за да подържат оптимално тегло и да имат висок мускулен тонус.
ЗАБЕЛЕЖКА: Клиничните проучвания показват , че само няколко упражнения са свързани със значително повишаване на интраабдоминалното налягане и не се препоръчват за пациенти с хернии: клекове и подскоци. Ако имате предразположение към развитие на херния, поставена Ви е диагноза или вече сте опериран, не правете тези упранения.
Вдигане на тежки предмети: Често развитието на хернии е асоциирано с увреди, свързани с работата. Всекидневното вдигане на тежки предмети по време на работа повишава риска за поява на херниални дефекти. Интересен факт е, че това не важи за вдигането на тежести под формата на тренировки. Както отбелязахме по-горе това даже оказва протективен ефект. На какво се дължи това разминаване? Повечето хора, които вдига тежко на работа, извън тренировъчен режим, го правят без да вклюзват коремната мускулатура. Така гърба и коремната стена остават изложени на ексцесивно натоварване. Ако все пак се налага да вдигате тежко в работата, включвайте и коремните мускули (стегнете корема) и наклонете таза назад. Това ще помогне да защитите естествените отвори в коремната Ви стена от прекомерно разширяване.
Кашлица, бронхит, астма: Кашлицата доказано повишава коремното налягане много повече от всеки вид вдигане на тежки предмети или коремни преси. Всяко кашляне упражнява сериозен натиск върху коремната стена. Пациентите, които кашлят непрекъснато, поради пушене, бронхит, астма, ХОББ, рефлукс, или хрема са с по-висок риск за получаване на херния. Най-добрият вариант е да се провежда агресивно лечение на всяка кашлица. Ако имате астма, се уверете, че тя е под оптимален медикаментозен контрол и липсва експозиция на алергени. Ако имате хрема, използвайте спрейове за нос и вземете противоалергични лекарства , ако е необходимо.
Тютюнопушене: Независимо дали пушите или дъвчете, никотина ще предизвика лошо зарастване на тъканите, нарушавайки кръвния ток в малките съдове. Самият никотин не предизвиква появата на херния. Но ако Ви предстои корекция на херния или какъвто и да е тип операция, възстановяването на тъканите ще бъде компрометирано ако пушите цигари, електронни цигари (ако съдържат никотин) или дъвчете тютюн. Затова е препоръчително пациентите на които им предстои операция по повод херния, особено ако е конвенционална, да спрат тютюнопушенето.
Запек: Това е най-честата причина за поява на хернии. Напъването по време на дефекация е асоциирано с драматично повишаване на коремното налягане. Затова запекът трябва да бъде лекуват като сериозно заболяване: следване на строг диетичен режим и прием на медикаменти. Богатата на фибри диета е най-добрата опция. Ако това не е достатъчно се препоръчва и употреба на медикаменти и суплементи като минерални масла, магнезиево мляко и др. Ако сте опериран от херния, запека в постоперативния период е особено неприятен проблем, тъй като предизвиква сериозно напрежение върху шевовете, разпъване на тъканите и компрометиране на пластиката. Всяка тенденция за поява на запек трябва да бъде контролирана преди операцията – анестезията и обезболяващите медикаменти сами по себе си имат запичащ ефект.
Бременност: Бременността води до повишаване на коремното налягане. Липсват доказателства, че това може да предизвика поява на хернии, но ако вече имате такава или при Вас е налице предразположение, можете да забележите подутини в различни части на коремната стена, най-често в областта на пъпа.
Хипертрофия на простатата и затруднено уриниране: Слабата струя, чувството за непълно изпразване на мехура и честото уриниране, особено нощно време са потенциални симптоми на увеличена простата. Важно е да се диагностицира причината навреме и да се проведе ранно лечение. Когато простатата е уголемена се налага значително напъване за да се увеличи слабата струя и да се изпразни максимално мехура, особено в края на микцията. Също както запека, това може да доведе до значително повишаване на интраабдоминалното налягане и да провокира поява на херниални дефекти. Проблемите с простата трябва да бъдат лекувани с медикаменти или операция, преди да бъде оперирана хернията, тъй като това е предпоставка за рецидив. При жени може да има подобни оплаквания от затруднено уриниране при пролапс на пикочния мехур или цистоцеле. Също както и при мъжете, тези проблеми трябва да бъдат решени преди операцията.
Сънна апнея: Това състояние се асоциира с висок риск за поява на хернии. Причината не е ясна. Вероятни причини са влошеното снабдяване на тъканите с кислород , както и налягането, създавано при хъркане срещу затворените дихателни пътища.
Операции: Херниите, които се появяват на мястото на разрезите от предходни оперативни интервенции се наричат постоперативни. Всеки разрез на коремната стена, в областта на таза и страничните части на торса носят риск от хернииране. Фактори, повишаващи риска за това са инфекциите на раните, хроничната кашлица, запек и др.
Стероиди, имуносупресори и химиотерапевтици: Всички медикаменти, които нарушават процесите на оздравяване на тъканите (стероиди, имуносупресори, препарати срещу отхвърляне на присадки, химиотерапевтици) могат да предизвикат отслабване на предходни оперативни разрези и да потенцират появата на хернии. Засягат се основно трансплантирани пациенти, такива на химиотерапия и такива на продължително лечение с кортикостероиди (ревматоиден артрит, белодробни заболявания). Тези медикаменти обаче не водят до разширяване на съществуващите натурални отвори в коремната стена и не водят до поява на нови хернии.
Асцит: Състоянието се дължи обикновено на чернодробни заболявания и се асоциира с виско риск за поява на хернии. Събирането на течност разтяга коремната стена и всички отвори в нея. Често в херниалните сакове има течност. Лечението трябва да се извърши при добър контрол на асцита.
Диабет: При пациентите със захарна болест раните зарастват по-трудно. Ако диабетът не е добре контролиран, затварянето на мускули и фасции при коремни операции няма да зарастне добре и има голяма вероятност да се развие постоперативна херния.